Община Карнобат се намира в югоизточната част на Република България и е включена в административно-териториалните граници на Бургаска област. Ришкият проход свързва общината със Северна България. В северната част от територията се намира част от Карнобатско-Айтоска Стара планина. Южно от гр. Карнобат се издигат Хисарските възвишения.
Историческите извори сочат, че от ХV век насам градът е бил винаги административен център, стопанско и търговско средище с традиционен ежегоден панаир.
В сведенията и пътеписните бележки се споменава под различни имена: Кариноваса, Каринабад, Карново…
Първото писмено сведение за Карнобат - от 1153 г., се съдържа в "Географията" на арабския пътешественик и учен Ал Идриси.
През Възраждането става обединителен център на културно-просветното развитие на района. През 1838 г. е построена църквата "Свети Йоан Богослов", през 1862 г. е създадено читалище "Развитие" (сега "Св. Кирил и Методий") - едно от първите в днешна Югоизточна България, а през 1864 г. се открива и светско училище. |
|
| Територията на днешния град е обитавана от най-дълбока древност. За това свидетелстват Карнобатската селищна могила и римската крепост Маркела (Крумово кале, Хисарлъка), край която през VIII век кан Кардам удържал бляскава победа над византийците. Оттогава селището е българско. Под турско владичество пада през 1371 г. В дубровнишки документ от 1595 г. е отбелязано като Караново, както всъщност са го наричали българите. През 1762 г. дубровничанинът Божкович за първи път го споменава със сегашното му име Карнобат. По това време градът е бил важен овцевъден център, известен с местната порода карнобатска овца. Произвеждали се големи количества месо, вълна, пастърма, луканка, свещи, сапун. Прочут бил двуседмичният панаир за добитък. След руско-турските войни от първата половина на XIX век много жители на града се изселват в Бесарабия. През 1862 г. е открито класно училище, известно като Карановско. През Освободителната руско-турска война (1877 - 1878) Карнобат силно пострадал, но впоследствие, благодарение на богатия селскостопански район, традициите в животновъдството и винопроизводството, както и жп линията София-Бургас, започва да се развива. От 1953 до 1962 г. се нарича Поляновград, след което отново му връщат днешното име. Родно място е на македоно-одринския революционер Слав Мерджанов. | | |