Енергийна ефективност
Оперативна програма "Околна среда 2007-2013 г. "
Енергийно обновяване на българските домове
ЗЕЛЕН ТЕЛЕФОН
Местоположение
Местоположение

Община Карнобат се намира в югоизточната част на Република България и е включена в административно-териториалните граници на Бургаска област. На север граничи с община Сунгурларе, на изток с общините Айтос и Камено, на юг с община Средец и на запад с община Стралджа. Административен център на общината е гр. Карнобат и включва 30 населени места с население в края на 2003 год. от 28 843 души, от които 19 682 живеят в гр. Карнобат. По-големи населени места с население над 500 души са селата Екз. Антимово, Искра, Крумово градище, Кликач и Невестино.

По своето географско разположение общината заема значимо място в транспортно-комуникационната система на страната. През територията й преминават важни транспортни коридори в посоките изток и запад, както и връзки към северната и южната част на България.
Общата територия на община Карнобат е 806 кв.км. Релефът в по-голямата си част е равнинен, прорязан от долините на реките Мочурица и Русокастренска. В северната част се издигат две вериги от сравнително ниски /500-600м/ и разляти хълмове, които представляват последни разклонения на Карнобатско-Айтоската планина. На юг теренът преминава в равнина, с изолирани хълмове и теренни гънки и прелива в Карнобатската котловина. Южно от гр. Карнобат се издигат Хисарските възвишения /500 м./. Средната надморска височина на територията на общината е 217 м.



Ришкият проход свързва общината със Северна България. В северната част от територията се намира част от Карнобатско-Айтоска Стара планина. Южно от гр. Карнобат се издигат Хисарските възвишения. Историческите извори сочат, че от ХV век насам градът е бил винаги административен център, стопанско и търговско средище с традиционен ежегоден панаир. В сведенията и пътеписните бележки се споменава под различни имена: Кариноваса, Каринабад, Карново… Първото писмено сведение за Карнобат - от 1153 г., се съдържа в "Географията" на арабския пътешественик и учен Ал Идриси. През Възраждането става обединителен център на културно-просветното развитие на района. През 1838 г. е построена църквата "Свети Йоан Богослов", през 1862 г. е създадено читалище "Развитие" (сега "Димитър Полянов") - едно от първите в днешна Югоизточна България, а през 1864 г. се открива и светско училище.

Територията на днешния град е обитавана от най-дълбока древност. За това свидетелстват Карнобатската селищна могила и римската крепост Маркела (Крумово кале, Хисарлъка), край която през VIII век кан Кардам удържал бляскава победа над византийците. Оттогава селището е българско. Под турско владичество пада през 1371 г. В дубровнишки документ от 1595 г. е отбелязано като Караново, както всъщност са го наричали българите. През 1762 г. дубровничанинът Божкович за първи път го споменава със сегашното му име Карнобат. По това време градът е бил важен овцевъден център, известен с местната порода карнобатска овца. Произвеждали се големи количества месо, вълна, пастърма, луканка, свещи, сапун. Прочут бил двуседмичният панаир за добитък. След руско-турските войни от първата половина на XIX век много жители на града се изселват в Бесарабия. През 1862 г. е открито класно училище, известно като Карановско. През Освободителната руско-турска война (1877 - 1878) Карнобат силно пострадал, но впоследствие, благодарение на богатия селскостопански район, традициите в животновъдството и винопроизводството, както и жп линията София-Бургас, започва да се развива. От 1953 до 1962 г. се нарича Поляновград, след което отново му връщат днешното име. Родно място е на македоно-одринския революционер Слав Мерджанов.

"С песните на Стайка Гьокова"
Търсене
Какво смятате за новата визия на сайта ?
Харесва ми
Не ми допада
Не знам
Стани Фен
С лице към хората
Спри горските пожари
Маркели - Официален сайт
Подкрепа за Созопол