БАЛКАНСКИ ФЕСТИВАЛ НА ИЗКУСТВАТА
Енергийна ефективност
Оперативна програма "Околна среда 2007-2013 г. "
Енергийно обновяване на българските домове
ЗЕЛЕН ТЕЛЕФОН
История
История

Карнобатският регион, разположен пред южните подстъпи на Ришкия и Върбишкия проход, има древна и богата история и култура. Следи от живот има още от неолитната епоха. Селища и могили разкриват следи от живот от енеолитната, бронзовата и желязната епоха, богат поселищен живот от античността и средновековието. След създаването на българската държава през 681 година, поради изключителната си роля, земите на днешния Карнобатски край стават арена на военни действия и вековни интереси между България и Византия.

От времето на Първото българско царство най-значимият обект е намиращата се на 7,5 км западно от Карнобат крепост Маркели, важен градски епископски и военен център.

През османското владичество Карнобат е административен център на нахия, а по-късно на каза в Силистренски санджак. Сведения за стопанството, бита, културата, архитектурата и др. на града и селата за периода ХІV – ХІХ в. се съдържат в османо-турски данъчни регистри и в пътеписи на чужди пътешественици. Пред този период градът се споменава под различни имена.

Показателен факт за възрожденските процеси в региона е свещенодействието на поп Стойко Владиславов – бъдещият епископ Софроний Врачански, в Карнобатска енория през 1791 – 1792 г. През Възраждането градът е значим търговско – занаятчийски център, прочут с пазара и големия карнобатски панаир.

Градът е обединителен център на културно-просветни процеси и борба за независима българска църква в района през ХІХ в. Учреденото през 1862 г. Карнобатско читалище “Св.Св. Кирил и Методий” е едно от първите в днешна Югоизточна България.
След Освобождението (1878 г. ) настъпват съществени обществено-икономически преобразования и Карнобат се утвърждава като административен, стопански и културно-просветен център.

В Карнобат и Карнобатския край са родени редица бележити културни и научни дейци. Сред тях се открояват имената на: Никифор Н.Попов – автор на първия учебник по стокознание в България, писателите Димитър Полянов, Иван Карановски, Минко Неволин, Ненчо Савов, Мария Шопова, Георги Равнинов, художниците Бенчо Обрешков (единственият български художник, носител на наградата “Гран при” през 1937), Жечко Попов, Дончо Вълчев, Иван Водев, академик Димитър Косев, професор Жельо Авджиев, професор Велко Тонев.
"С песните на Стайка Гьокова"
Търсене
Какво смятате за новата визия на сайта ?
Харесва ми
Не ми допада
Не знам
Стани Фен
С лице към хората
Спри горските пожари
Маркели - Официален сайт
Подкрепа за Созопол