Портал за отворени данни
Енергийна ефективност
Оперативна програма "Околна среда 2007-2013 г. "
Енергийно обновяване на българските домове
ЗЕЛЕН ТЕЛЕФОН
Музеи
Музейното дело в Карнобат води своето начало от далечната 1921 година. Създадената тогава от директора на местната гимназия и дългогодишен краевед Атанас Игнатиев Караиванов музейна археологическа сбирка е втората в Югоизточна България след тази в Дебелт. Тя полага основите на Карнобатския исторически музей, преобразуван в държавен музей през 1953 година. Сега Исторически музей – Карнобат има пет отдела – Археология, Етнография, Художествен, Природа и История.

Отдел “Археология” на Историческия музей разполага с богат фонд паметници от праисторическата, античната и средновековната епоха, някои от които уникати. Археологически паметници от праисторическата епоха са най-старите следи на живот в Карнобатския край. От Карнобатско произхожда критски меден слитък от късната бронзова епоха, единият от няколкото познати изобщо досега екземпляри. Наличните материали във фонд “Археология” и резултатите от археологическите проучвания представят множество страни от богатия спектър на историята, бита, културата, погребалните обредни практики на местното тракийско население, както и влиянието на гръцката и римската култура.





Високохудожествените стойностни керамични съдове разкриват активни търговски взаимоотношения в древността. Със сериозно присъствие е представена и средновековната епоха. Ценна информация се съдържа в нумизматичния фонд. Благодатни са сведенията, извличани от монетното богатство на Карнобатския край
Предстои пускане на експозиция “Археология”.
Отдел „Художествен” притежава произведения - живопис и графика - на карнобатски творци, както и на художници, пребивавали или работили в различно време в града (Христо Берберов, Панайот Панайотов, Дончо Вълчев, Атанас Жеков, Жечко Попов, Петър Стефанов, Алекси Денев и др.).





Отдел „Етнография” съхранява предмети и образци, разкриващи многовековната народна материална и духовна култура в Карнобатския край – традиционни празнични и ежедневни костюми, елементи от облеклото, накити, тъкани, занаятчийски инструментариум и занаятчийски произведения, вещи от бита, обреден реквизит, илюстриращи разнообразието на етнокултурното наследство на региона.

Уредената временна експозиция, запознава посетителите с богатството и регионалната специфика на народната култура на Карнобатския край от периода на Възраждането до първите десетилетия на ХХ век – поминък и занаяти, празници и обичаи, и най-вече традиционно народно облекло.

Снимки, документи и текстове показват Карнобат през ХV – ХІХ век като град с административни функции, значим стопанско-търговски и пътно-съобщителен център, занаятчийско и търговско средище, наложило се с прочутия Карнобатски панаир – утвърден като един от общобългарските центрове, характеризиращи до голяма степен търговския възход и обмен в Югоизточна България, на който турски, гръцки и еврейски търговци носят разнообразни стоки, сред които много принадлежности за коне.

Проследени са традиционните поминъци, като специално е отбелязано силно развитото животновъдство и най-вече овцевъдството с отглеждането на известната “червена” карнобатска овца, и някои от традиционните занаяти – кожухарство, абаджийство, терзийство, еминджийство, сарачество, мутафчийство.

Експозицията представя пъстрия етнографски състав на населението в Карнобатско, дошло в района през вековете под натиска на превратната историческа съдба, чрез облеклото на основните локални етнографски групи в района - загорци, главанци, котленци, загарци, преселници от Чирпанско.

Най-старото българско население в района са загорците, то е носител на основните регионални особености на народната култура. Съхранило е най-трайно, цялостно и до най-късно облеклото в традиционния си вид. Характерни за женската загорска носия са високото забраждане (“качул”), червената вълнена тъкана престилка, цялата извезана със сърмена нишка (“телена ута”) и вълненото черно елече („пъстро късе”) с богата везбена украса – “малките” и “големите криулци” - спираловидни пъстроцветни орнаменти с пришити по средата им помпони от разноцветни копринени конци (“китки”).



Отдел “Природа” има богат фонд от образци на живата и неживата природа, като голяма част от експонатите са дарени от училищата в града, горското стопанство, ловно-рибарското дружество, граждани, събрани от ентусиазирания карнобатски гражданин Господин Вълчев. Експозицията е обновена през 1998 година и се разполага в четири зали. Представени са голяма част от най-характерните за Горнотракийския зоогеографски район животни, като преобладават представителите на орнитофауната – много от тях редки, застрашени и защитени видове.



Могат да се видят някои от световно застрашените видове птици – ливаден дърдавец, белоока потапница, малък корморан, червеногуша гъска и други. Сред най-ценните образци са препаратите на изчезналите като гнездящи видове в района дропла, къдроглав пеликан и сив жерав. Най-висшите животни, бозайниците, са представени от типични за района видове – вълк, лисица, чакал, таралеж, дива свиня, сърна и др. В експозицията могат да се видят останки от фосилни хоботни, намерени в пясъчната кариера край село Венец, а също и минерали (една част дарени от музея “Земята и хората”, друга част от различни геоложки групи). На територията на Община Карнобат има обявени два защитени природни обекта – защитена местност “Лаликото” – находище на ендемичния вид Урумово лале - в землището на село Венец и вековно дърво в село Мъдрино. Срещат се осем световно застрашени вида птици и 63 вида с европейска и национална значимост.



Отдел “История” притежава оригинали от Възраждането: книги - местен препис на житието на Софроний, уникалната Кондика от 1838 година (най-достоверният местен паметник, отразяващ възрожденските процеси в града), ценни, рядко съхранени образци от оръжието, снимки и документи.



Къща музей “Д. Полянов” е създадена през 1970 година. Открита е за посещения на 23 ноември 1973 година. Притежава фонд, съдържащ ръкописи, рисунки, документи, снимки, книги, списания, вестници, вещи на писателя, предмети от бита на семейството му, както и материали от и за карнобатски културно-просветни дейци.
В залата на музея се провеждат научни конференции, творчески срещи, презентации, тематични вечери, дискусии, викторини, конкурси, изложби и др.




За контакти:

Къща музей Димитър Полянов   
Карнобат   
ул. "Д. Полянов" № 4   
тел. 0559/22206   
e-mail: karnobat.muzey@mail.bg   

Исторически музей
Карнобат ул. " Г. Кирков" № 31
тел. 0559/71-43

Справка за задължения и плащания
Търсене
Какво смятате за новата визия на сайта ?
Харесва ми
Не ми допада
Не знам
Стани Фен
С лице към хората
Спри горските пожари
Маркели - Официален сайт